Иван Андонов (революционер)

Биография

Иван Андонов е роден на 28 юни в село Мурсалково, Чирпанско (днешно Спасово) в семейството на поп Андон Савов (син на свещеник, внук на свещеник и правнук на Сава Йерей) и Бона Тодорова. Има двама братя и шест сестри:

„

...Аз съм се родил на нивата в м. Малките брестчета, както са жънели с баща ми и други жътвари. Това било на 28 юний 1854 г. през деня след пладне. Майка ми ме завила с престилката си, баща ми и е помогнал та се качила на кобилата и ме откарали в селото. В неделята, когато ме кръщавали, случили се у дома на гости хаджи Ананий таксидиотин от Рилския манастир. По негово желание кръстен съм Иван. „Иоан ке будет отсякъл манастир- ския човек“ (на Св. Иоан).[1]

“

Първоначално учи в родното си село, а от 1861 г. до 1871 г. в Чирпан и Пловдив. Работи като учител в село Евджилери, Чирпанско (днес Средно градище) (1872-1874).

Революционна дейност

Включва активно в националноосвободителното движение (1872). Член и секретар на Чирпанския частен революционен комитет. Заедно със Стефан Стамболов участва в Старозагорското въстание (1875).
Включва активно в подготовката на Априлското въстание (1876). Заловен е и е осъден на доживотен затвор. Прекарва две години в Пловдивския и Цариградския затвор. Освободен е според амнистията на Санстефанския мирен договор.

БТЦРК: Коста Паница, Иван Стоянович, Захарий Стоянов, Иван Андонов и Димитър Ризов. Фотография на Димитър Карастоянов

След Освобождението продължава будна организационна дейност за постигане на общобългарското единство. Учи в Пловдивската семинария (1878-1879).
Става един от основателите на комитетите „Единство“. Съосновател, заедно с Пере Тошев, секретар и активен член на Българския таен централен революционен комитет БТЦРК (1885). Първоначалната цел е освобождението на Македония, обединението на българските земи в едно цяло и в по-далечна перспектива образуването на конфедерация на балканските страни. Постепенно основната задача на комитета е подготвянето и осъществяването на въстание за обединението на Княжество България и Източна Румелия. На 6 септември 1885 г. Заедно със Захари Стоянов влизат в конака и заявяват на управителя на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, че е свален и Съединението е извършено.

Обществена дейност

Дейци на БРТЦК, Пловдив, лятото на 1885 г. Седнали, от ляво надясно: Антон Мумджиев, Тодор Гатев, Продан Тишков, Захарий Стоянов, Иван Андонов, Иван Арабаджията, неизвестен. Втори ред седнали, от ляво надясно: Иван Стоянович и Ангел Чолаков. Прави, от ляво надясно: Недялка Шилева, Спиро Костов, Димитър Ризов, Петър Зографски, Коста Паница, Спас Турчев. Фотография на Димитър Кавра

Започва адвокатска практика в Пловдив (1887). Председател на Околийското и Окръжно бюро на Народнолибералната партия в Пловдив (1886-1919).
Народен представител в III-то и IV-то Велико народно събрание, V-то и VI-то Обикновено народно събрение]] (1886-1907).
Редактор на „Малък вестник“ (1892-1893) и вестник „Шести септември“, насочен срещу д-р Никола Генадиев (1908). От вестника излизат само 10 броя.
Председател на Поборническо-опълченското дружество (1904-1936) и на Археологическото дружество в Пловдив (1923-1929). Пише книгите „Из спомените ми от турско време“ в две части и „Съединението“, в които разказва за срещите си с Васил Левски, Христо Ботев, приятелството със Стефан Стамболов и национално-освободителните въстания (1927-1929).
Умира през 1937 г. в Пловдив.
Родство. С жена си имат десет деца. Негови потомци са Андон Андонов-областен управител на област Пловдив при 83-то и 84-то правителство (1997-2001), актьорът, художникът и голям режисьор Иван Андонов."