Четници при Таньо войвода
СЪСТАВ НА ЧЕТАТАЧетата на Таньо войвода се състояла от 28 души. Списък никой не й е правил и до нас са достигнали имената на 23 четници, които ние подредихме според йерархията, която са заемали в четата и според случките с тях по време на бойния поход.
наричан още Домусчиев, Уйгунсуза и Диарбекирски, е роден на 5 април 1846 г. в гр.Сливен в заможно, многочленно семейство. Баща му, Стоян Куртев, отглеждал в балкана, прекупувал и търгувал със свине и дребен добитък. Той имал трима сина и две дъщери: Курти - роден през 1842 г., Тона - през 1844 г., Таньо - през 1846 г., Димитър - през 1854г. и Рада - родена в 1856 г. Всички освен Таньо са дали поколение.
Новозагорско. Още 19 годишен тръгнал с хайдушка дружина и по гурбети из Влашко. През 1866 г. бил с четата на дядо Жельо. След това скитал като градинар по градовете от Оршова до Галац, докато се установил в Олтеница. Тук бил сред групата момчета, които били подготвени и въоръжени от олтенишкия комитет и се включили в състава на Таньовата чета. Като опитен революционер с хайдушки стаж бил определен за знаменосец на четата. Като такъв бил с нея до последното й сражение на 27 май. На 5 юни бил заловен при гр. Котел и като не можало да се установи дали е от четниците или от местните въстаници, откарали го в Одрнския затвор. След амнистията го пуснали и той отишъл в Кишинев, където се зачислил в Шеста опълченска дружина и бил с нея до края на войната. След това се оженил в Чирпан и се заселил в с. Вятово, Русенско, където оставил наследници и починал на 10 септември 1921 г.
Две години (до 1872 г.) бил с дружината на съселянина си дядо Никола Вираноолу, а след това за убийството на един бей бил осъден на 15 години затвор и затворен в Русе. В началото на февруари 1876 г. успял да избяга и отишъл в Турномагурели, където била сестра му. Тя. шила знамето на Таньовата чета- Стефан се сближил с войводата и станал негов доверен човек. Когато се прехвърляли в Олтеница, той
придружавал каруцата с оръжието. След преминаването в България, Стефан бил водач на четата и неин куриер до залавянето му в Побит камък на 19 май 1876 г. Бил откаран в Разград, а след това в Русе, където е съден и осъден на смърт. Обесен е в същия ден следобед. Въжето три пъти се късало и тълпата викала „милост", но палачите го обесили.
съмишленик на революционните дейци. Заплашен от арест през 1873 г. избягал в Румения и се установил като търговец в Браила. Там при него дошйл Таньо през 1875
г., а през апрул 1876 г. Петър отишъл при него в Турномагурели и се включил" в четата. С четата бил до 23 май, когато паднал от скалите при с.Костанденец и се изгубил. Ца 27 май бил. заловен при с.Посабина, Поповско, докаран заедно с главите на трима от другарите му в Разград и съден в Русе, Осъден бил на три години затвор и откаран на остров Родос. След Освобождението се заселил в гр.Кубрат, където имал хан и кръчма. Оставил наследници - син и дъщеря. Починал на 9 септември 1926 г. Оставил е писма и автобиография, изясняващи бойния път
на четата.
5. ГЕНО ГРОША (ГЕНО СТЕФАНОВ ГРОШОВ) бил роден в с. Градец, но се преселил със семейството на баща си в Котел. Имал двама братя - по-голям и по-малък от него, добри стопани, скотовъдци и земеделци. Гено обаче бил буен и непокорен и забегнал в Румъния да търси свободен живот. През пролетта на 1873 г. той влязъл в четата на Йордан Стоянов и Стоян Велков Софийски, която скитала по балкана и била разбита при с. Зимевци, Искрецко. Йордан паднал убит, а Стоян Велков бил уловен и отровен в затвора. Останал жив само Гено и отново избягал в Румъния. През зимата на 1875-76 г, бил в гр. Болград, отдето бил препратен до Турномагурели и влязъл в четата на Таньо войвода, С четата е бил до 26 май 1876г., когато е убит при прегазването на р. Черни Лом, при моста до с. Невски, Поповско.
зимата на 1875-76 г. Включил се в четата на Таньо войвода и бил с нея до 27 май 1876 г., когато загинал в последното сражение на Керчан баир при с.Априлово.
7. КАРА ПЕТЪР ТРЯВНАЛИЯТА. Както показва името му, бил родом от Трявна. Вероятно е бил от четниците, подготвени в Олтеница, Загинал на 27 май 1876 г. в последното сражение на четата на Керчан баир при с.Априлово. Главата му, заедно с тая на войводата и на Гено Гроша, е погребана в разградските гробища.
8. ИВАН ХРИСТОВ АБРАШЕВ, наричан още Охридлията и Аркадаша, е роден през 1844 г. в Охрид, където се научил на грамотност от баща си, който бил псалт и шивач и го изпратил на учение в Темишвар, Трансилвания. После Иван дошъл в Русе и се включил сред съмишлениците на революционния комитет, като същевременно се занимавал и с търговия. Застрашен от арест през есента на 1875 г. той избягал в Румъния, а след това прекарал зимата в Белград. Оттам бил препратен на 24 април 1876 г. в Турномагурели и се включил в четата на Таньо войвода. С четата бил до разбиването й на 27 май 1876 г., след което бягали на изток заедно със Стоян Енев Шекерджията и стигнали до гр. Търговище. Абрашев влязъл в града за хляб, но бил предаден и заловен на 5 юни 1876 г., откаран в Разград, а после в Русе и осъден на заточение в Аккия, отдето се върнал след Освобождението. Станал адвокат в Тутракан. оженил се за сестрата на колегата си Д. Чиплаков и оставил наследници. Сам той се включил в македонското освободително движение и заминал с чета за Македония. Оставил разказ за четата, записан от Н. Обретенов през 1883 г.
През декември 1875г. бил в Белград и прекарал зимата на разноски на местния комитет, който през април 1876г. го препратил в Турномагурели. Там Стоян Енев се включил в четата на Таньо Стоянов. С четата бил до разбиването й на 27 май 1876 г., когато се заделили с Иван Охридлията и стигнали до Търговище, Когато Охридлията влязъл в града за хляб, Стоян Енев напразно го чакал. Забелязали го и го заловили на 7 юни 1876г. Закарали го в Разград, после в Русе, дето го осъдили на 15 години затвор в окови. Откарали го в Аккия, отдето се върнал след Освобождението и останал в Русе пак като шекерджия.
През 1907г. се разболял и трябвало близките му да дадат съгласие за операция. След оздравяването му той си отишъл в родното село, но след това се върнал в Русе да ликвидира сладкарничката си, разболял се отново и умрял на 4 април 1909 г.
10. ЦОНКО КЪНЕВ ПЕТРАНОВ (ДЯДО ЦОНКО БАЛКАНСКИ), наричан още Котленченина и дядо Цоню стар хъш, е роден през 1817 г, в Котел и в четата е бил най-старият, на 59 години. Ходил на училище в родния си град, после се изселил в Румъния. През 1867 г. бил повикан за войвода на подготвяната от Ст.Карджа в Тулча четица, наречена „Златна надежда". На 28 април същата година преминал като подвойвода с четата на П.Хитов и когато стигнали на Стара планина, той бил оставен с 8 души около Котел. После отново се върнали в четата на П.Хитов и като преминали по цялата Стара планина, през август се върнали в Сърбия.
После отишъл пак в Румъния. Пролетта на 1876г. изглежда го заварила в Олтеница и той влязъл в четата на Таньо войвода. Бил с нея до последното й сражение, после се скитал из горите, докато през юли 1876г. го заловили в Котленско и го изпратили в Търновския затвор. След амнистията бил пуснат. След Освобождението е оземлен с ниви в с.Медово, Поморийско, където умира през 1905 г. Бил е женен и имал син, който живеел с майка си, вероятно в Провадия.
11. ВЕЛЬО ВАСИЛЕВ от Нова Загора. За него Д. Чиплаков пише, че купил от Браила плата, ресните и пискюла за знамето, по поръчка на Таньо и ги отнесъл в Олтеница на племенничките на Русан Хр.Мирчев, Елена и Ванка Мирчеви. Те обаче живеели в дома на един румънски полицай, който можел да забележи какво шият. Тогава Вельо отнесъл плата в Турномагурели на Ника Николова и Стефка Стоянова, които били сестра и племенничка на Стефан Николов Заралията. Те ушили знамето.
От Турномагурели в Олтеница Вельо дошъл заедно с Тотьо Колев Колимечката. С четата бил до разбиването й на 27 май 1876 г. След това, както се вижда от една телеграма на османпазарския (омурташкия) каймакамин, Вельо бил заловен на 6 юни при с. Касъргалар (Трескавец) и след разпит изпратен в Търново. Според Чиплаков той бил препратен в Одринския затвор и след амнистията освободен. По-нататьшната му съдба е неизвестна.
12. РУСАН ХРИСТОВ МИРЧЕВ, наричан още Руси, бил родом от С.Сухиндол, Търновско. Бил буден и грамотен младеж, един от дейните членове на читалището в селото. Патриотичната и революционна закалка получил от учителя си Васил Неделчев. През лятото на 1875г. заминал като градинар в гр.Галац, където се срещал с Ботев. През зимата попаднал в Олтеница, където живеели племенничките му Еленка и Ванка Мирчеви. Тук се включил в четата на Таньо войвода. След разбиването й той се отправя на запад и заедно с другаря си Васил Стоянов стига до родното си село. Близо два месеца се крият из горите, докато на 22 юли 1876 г. били забелязани и оградени от потеря. В завързалата се престрелка Русан паднал убит.
момък и го направил подкуриер за района, като му подарил за писмата една кожена чантичка с две дъна - за официалната и неофициалната поща. След гибелта на Апостола и разкритията през 1873г. Васил Стоянов избягал в Румъния. През 1876г. се включил в четата на Таньо войвода. След разгрома на четата заедно с Русан Хр.Мирчев се добрали до Сухиндол и се крили около два месеца из горите. В схватка с потеря на 22 юли 1876г., при с.Красно градище, Русан бил убит, а Васил заловен и откаран в Севлиево, а след това в Търновския затвор. След амнистията бил освободен. След Освобождението станал куриер в щаба на княз Александър Батенберг и като такъв, с чантичката, подарена от Левски, участвал през Сръбско-българската война в 1885г, в сраженията при Сливница. По-късно взел участие в борбите за освобождението на Македония.
14. ДЯДО СТОЙКО ОТ ХАЙНИТО е упоменат единствено от Иван Хр.Абрашев в разказа му, записан от Н. Обретенов. Името му показва, че е бил на възраст над 50 години и е участвал преди това в други чети. Презимувал е в Белград, откъдето е дошъл в Турномагурели.
15. НИКОЛА ОТ КАЗАНЛЪШКА ОКОЛИЯ също е известен единствено от разказа на Абрашев, с когото заедно презимували в Болград и заедно дошли до Турномагурели, където постъпили в четата.
16. СТОЯН БИНКУГЛИЯТА. Така е записан на паметната плоча в Разград. В писмата на Петър Иванов е наречен Бинкузлията. Бил е родом от с. Бинкос, Сливенско. Като сливнелия вероятно е бил от окръжението на войводата още в Турномагурели. Както и за предходните двама, повече нищо не се знае за него.
17. КОСТА ГЕОРГИЕВ, родом от Котел, бил приятел на Раковски и сътрудник на вестника му "Дунавски лебед". В Турномагурели живеел в една фурна заедно с Цанко Петранов Тюфекчията и заедно се включили в четата на Таньо войвода.
18. ЦАНКО ПЕТРАНОВ ТЮФЕКЧИЯТА живеел в Турномагурели и правел и поправял пушки и пищови. Известно време живели заедно с Таньо при Марин Христов Куру Мустафа, родом от Търново, а през зимата отишъл при Коста Георгиев. Таньо го взел за оръжейник в четата, защото времето било дъждовно и променливо и пушките лесно се повреждали. Останал жив и след Освобождението и работил като оръжейник.
19. ДИМИТЪР КАЗАКОВ бил отчетниците, включени в Олтеница. По поръчка на олтенишкия комитет ходил заедно с Йовчо Кеяпенчев до разградските села и се свързали с комитетските дейци в Побит камък преди минаването на четата. В последното сражение бил ранен, но се спасил. След Освобождението работил и живял в София.
Йовчо веднага избягал във Влашко, в Олтеница, и се поставил на разположение на комитета, по чието поръчение ходил до с. Побит камък и се свързал с кмета Пеньо Недков Пулето, който обещал да се присъединят към четата 8 души. В четата Йовчо вероятно е бил един от познавачите на местата и водач през горите, заедно със Стефан Николов Заралията. В четата бил до 21 май, когато през нощта се загубил в гората около с.Каменово с още един другар и се добрали до Румъния.
в Румъния. След разбиването на четата Христо се спасил и за да премине през моста на една река, който бил охраняван от стража, се превързал под една селска кола, но го забелязали и арестували. В затвора лежал заедно с Тотьо Колимечката. След амнистията го освободили и той се включил в първа рота на Първа дружина от опълчението. След Освобождението работил като файтонджия в София, станал съдружник на фурна и собственик на мандра в с.Столнж. Умрял в 1927 г. Оставил дъщеря и двама сина.
22. ТОТЬО КОЛЕВ КОЛИМЕЧКАТА бил от четниците, включени още в Турномагурели. В Олтеница дошъл заедно с Вельо Василев, вероятно преди другите четници, за да не правят впечатление. След разбиването на четата го заловили и намерили у него кесия с жълтици. Помислили, че е касиерът на четата и го били жестоко, като му избили и едното око, да каже къде са другите пари. Съдбата му след Освобождението не е известна.
23. ИЛИЯ ОТ С.АРБАНАСИ. Същият, според спомен на дядо Дживизли Стояно от с.Водица, Поповско, бил в група от 8 души, на които той дал хляб в края на май 1876 г., а три години по-късно се срещнали при преследване на турски шайки и Илия му напомнил за срещата през 1876 г..
Останалите 5 души от четата са с неизвестни имена. Двама от тях са загинали между Калакоча и гр. Попово, а един е убит и заровен в местността „Гроба" при с.Марчино.
Както и в Ботевата чета, четниците били от трите части на България - от Мизия, Тракия и Македония.
По възраст се разпределят от 23 до 59 години, като основната част са били между 25 и 30 години - възраст, най-подходяща за бойна дейност.
По-голямата част от тях били грамотни. По занятие били дребни търговци, прекупвачи, абаджии, градинари и наемни работници.
Няма коментари:
Публикуване на коментар