Биография
Стилиян Ковачев е роден на 26 февруари 1860 в Ямбол. Първоначалното си образование получава в Ямбол при даскал Атанас Кожухаров, по-късно учи в Сливен при Димитраки Хаджииванов. От ранна възраст се включва в Ямболски революционен комитет, където помага на Георги Дражев, като се занимава с кореспонденцията на комитета. При избухването на Априлското въстание, четата на Георги Дражев се присъединява към отряда на Иларион Драгостинов и Стоил войвода. При боя, който се води в Сливенския балкан, войводата Георги Дражев е заловен и по-късно, на 29 юни обесен. Младият Стилиян Ковачев обаче, успява да избегне бесилото.След Освобождението, 18-годишният младеж, продължава обучението си, като кара педагогически курсове в Пловдив. По време на следването му е формирана Командата на волноопределяющите се и Стилян Ковачев, след успешно издържания приемен изпит, постъпва там. През ноември 1878 година командата е преместена в София, голяма част от състава ѝ, в това число и той, постъпва в новооткритото Военно училище. Завършва през 1879 година, на 10 май е произведен в чин подпоручик и назначен за командир на взвод в 2-а рота на Учебната дружина на Източнорумелийската милиция.
На 9 юли 1881 г. е произведен в чин поручик. През този период се включва активно в организирането на т.нар. гимнастически дружества.
През 1882 - 1883 учи в Николаевската военноинженерна академия в Санкт Петербург, но се разболява и е принуден да се завърне в България.[1] След като се възстановява, през 1883 г. е назначен за командир на 3-та рота в 10-та Хасковска дружина на Източнорумелийската милиция. На 7 март 1884 г. е произведен в чин капитан, а през пролетта на 1885 г. ротата му е изпратена в Родопите южно от Пазарджик, за да закриля местното българско население от набезите на турски и гръцки банди.
На 7 септември 1885 г. със заповед №1 на майор Данаил Николаев Хасковската дружина е разделена на 3 дружини и Ковачев поема командването на 3-та хасковска дружина[2], което назначение е потвърдено и със заповед №4 на капитан Рачо Петров от 9 септември, като дружината е част от Търново-Сейменския отряд.[3]
Сръбско-българска война (1885)
По време на Сръбско-българската война (1885) дружината, която командва е прехвърлена от югоизточната граница и участва в боевете при Сливница. Включил се в авангардния отряд при настъплението му към Цариброд (11 ноември) и Пирот (14-15 ноември). За заслуги във войната е награден с Орден „За храброст“ IV степен.След войната е началник на канцеларията на Военното министерство (1886-1894). На 13 август 1887 г. е произведен в чин майор, на 1 януари 1892 г. в чин подполковник. В периода 1894-1905 е последователно командир на 9-и пехотен полк, командир на 12-и пехотен полк, командир на 5-а пехотна бригада от 2-ра пехотна дивизия. На 1 януари 1896 г. в чин полковник, през 1905 г. в чин генерал-майор. В периода от 1905 до 1909 г. е командир на 4-а пехотна дивизия, след което до 1912 г. командир на 2-а пехотна дивизия. От септември 1912 г. командва Родопския отряд.
Балканска война (1912-1913)
29. Револвер на генерал Стилиян Ковачев, подарен му от Фетхи бей след Булаир. 30. Куртка, калпак, пушка „Бердана №2“ М 1870, 10,67 mm и раница на войник от 11 серска дружина на Македоно-одринското опълчение. Национален военноисторически музей
Междусъюзническа война (1913)
На 1/14 юни 1913, в навечерието на Междусъюзническата война, генерал Ковачев е назначен за военен министър в новообразуваното правителство на Стоян Данев, но поради напрегнатата ситуация остава на фронта като командващ Четвърта българска армия, а в министерството го замества генерал Кирил Ботев. Поради несъгласие с цар Фердинанд I и започването на Междусъюзническата война, Ковачев е отстранен (28 юни/11 юли) от командването на Четвърта армия и от правителството, а на 27 август преминава в запаса.[1] Друга причина за отстраняването му от командването е обстоятелството, че по време на битката на река Брегалница дава заповед за отстъпление на армията, без позволение от главното командване.[4]Първа световна война (1915 - 1918)
След включването на България в Първата световна война Стилиян Ковачев е мобилизиран в щаба на 2-ра дивизионна област, а от 1916 е началник на Главното тилово управление на армията. На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант.След войната окончателно се уволнява от армията. На 6 май 1936 г. е произведен в чин генерал от пехотата.[1]
Генерал от пехотата Стилиян Ковачев умира на 11 юли 1939 г. в София.Стилиян Ковачев
| Генерал от пехотата | |
 |
|
| Информация | |
| Служба | 1879 - 1918 |
| Служил на |  България |
| Род войски |  Българска армия |
| Командвания | 4-та дивизия (1905 - 1909) 2-ра дивизия (1909 - 1912) 4-та армия (БВ и МВ) |
| Войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Отличия | Вижте по-долу |
| Роден | |
| Починал | |
Няма коментари:
Публикуване на коментар