Биография
Коста Паница учи в класното училище „Св. Кирил“ в Търново. През 1872 година баща му умира и майка му се преселва във Варна при негови по-големи братя. След като завършва образованието си, и Коста се прибира при майка си. През март 1876 година Коста Паница заминава от Варна за Букурещ, а оттам се мести в Одеса и учи в Одеското Военно училище (1875 – 1876). Участва в подготовката на Априлското въстание. Свързва се с Иларион Драгостинов, Сава Пенев, Иваница Данчев и със съдействието на един от братята си, търговец във Влашко, успява да купи оръжие и го прехвърля в Русе. След това, по съвета на Стефан Стамболов, се връща в Търново и обикаля селата. След неуспеха на въстанието минава Дунава и във Влашко и се записва в четата на войводата Филип Тотю. Взима участие като доброволец в Сръбско-турската война (1876)[5] в отряда на генерал-майор Черняев. На 21 октомври 1876 година постъпва в руската армия,[5] а при подготовката на Руско-турската война (1877 – 1878) се включва в Българското опълчение. Опълченец от VI-а дружина на III-а Опълченска бригада. Бие се смело при Стара Загора и връх Шипка. Награден за проявена храброст с войнишки кръст „Свети Георги“. Повишен е във военно звание „прапоршик“ (21 февруари 1878 г.). По-късно е в отряда за потушаване бунта на Сенклер в Родопите, където е произведен в първо офицерско звание – подпоручик.
През пролетта на 1878 година Паница служи в Българската войска и за известно време е в Търново. По това време тук са Любен Каравелов, Стефан Стамболов, Драган Цанков, Марко Балабанов, капитан Райчо Николов, Георги и Никола Живкови и други. Именно тук възниква комитетът „Единство", чиято цел е да оказва помощ на тракийските и македонските българи. Паница е член на комитета и след избухването на Кресненско-Разложкото въстание е кредитиран от комитета да събира пари, да набира доброволци и да търси начин за закупуване на оръжие. След потушаването на въстанието през май 1879 г. Паница е назначен на служба във военната милиция на Източна Румелия, като оттам е командирован в Петербург. Завършва Константиновското Военно училище и Петербургската Военно-юридическа академия. През май 1884 г. се завръща в Княжество България, където получава назначение за военен прокурор в Русе и е произведен в звание капитан.
Като член на Българския таен централен революционен комитет участва активно в извършването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (6 септември1885 г.). По време на Сръбско-българската война (1885) командва с голям успех Смолчанския партизански отряд, в който влизат стотици доброволци от Македония, и печели голяма популярност сред македонската емиграция.[5][6] След войната става председател на Българския македонски централен революционен комитет „Искра“.[5]
По време на преврата от 9 август 1886 година срещу княз Александър Батенберг застава твърдо на негова страна. Един от главните организатори на контрапреврата. След абдикацията на княза играе важна роля в политиката. Председател на Военния касационен съд. Привърженик на Стефан Стамболов по време на кризата от 1886-1887 година.
След като княз Фердинанд I заема българския престол Паница го смята за узурпатор. В него все повече назрява идеята за организиране на заговор. Коста Паница влиза в конфликт и със Стамболов, поради умерената му политика по македонския въпрос. На 21 януари 1890 година е разкрит заговор в столичния гарнизон за убийство на княз Фердинанд и министър-председателя Стамболов. Негов организатор е майор Коста Паница. Осъден от военен съд на смърт, той е екзекутиран на 16 юни.
През 1986 година е създаден документален филм за живота му - „Коста Паница – черти из живота и времето му“, режисьор - Светослав Овчаров, сценарист - Георги Чолаков. В Националния военноисторически музей се съхраняват отличията, с които е бил удостоен Коста Паница, както и негови лични вещи.
-
Паница в 1883 година
-
Паница в 1888 година, фотография на Иван Карастоянов
-
Паметник на майор Паница в Сливница
Военни звания
- Подпоручик (21 февруари 1878)
- Поручик (24 март 1882)
- Капитан (21 март 1885)
- Майор
Няма коментари:
Публикуване на коментар