Име
Името на планината Родопи е с тракийски произход. Открива се за пръв път у Херодот (V в. пр. Хр.). В античната традиция е запазена само една етиологична легенда, която изяснява (според представите на епохата) името и появата на планината[1]. Известна е чрез Трасил от Мендес (I в. сл. Хр.) и Псевдо-Плутарх (III – IV в. сл. Хр.): „Родопа и Хемус били брат и сестра и почнали взаимно да се желаят, като Хемус я наричал Хера, а пък тя назовавала любимия си Зевс. Понеже боговете се почувствали оскърбени и понесли тежко това, превърнали ги в едноименните планини“[2]. Без съмнение същата легенда има предвид и Овидий, когато говори за „Родопа и Хемус, сега ледени планини, но някога смъртни, които претендираха за имената на боговете най-велики”[3]. Варианти на тази легенда оживяват и в българския фолклор.Трябва да се отбележи, че по-коректно спрямо античността е употребяването на името Родопа (Родопе), вместо Родопи, защото в античните текстове оронимът фигурира винаги в единствено число. Това се доказва и от появата на персонификация на планината върху реверса на четири филипополски монетни емисии, представящи женски образ с отнасящ се явно до него надпис Родопа[4]. Според други хипотези Родопа се тълкува като първоначално име на река със значение „ръждива/червеникава вода“, където *rod- е от същия индоевропейски корен като бълг. „руда“, „ръжда“, „риж“, лат. rufus („риж“) и нем. rot („червен“)[5]. През цялата античност обаче името не е известно като хидроним.
През Средновековието планината е била известна като Славееви гори (Славееви планини), а през османското робство – като Доспатски планини.
Физикогеографска характеристика
Географско положение, площ, височинно разпределение, върхове
Родопите заемат източната част на Рило-Родопския масив, в централната част на Балканския полуостров. Планината се простира на територията на Южна България (части от областите Благоевградска, Пазарджишка, Пловдивска и Хасковска и изцяло областите Смолянска и Кърджалийска) и Северна Гърция.Дължината им от запад на изток е около 240 km, а ширината от север на юг – надхвърля 100 km. Общата площ на Родопите е около 18 000 km², от които на българска територия са 14 738 km², което представлява 81,88% от цялата ѝ територия.
Средната надморска височина на планината е 785 m – тя е средновисока планина. Повече от 1/3 от площта на планината (36,45%) заемат ниските и хълмисти възвишения с надморска височина от 200 до 600 m, другата близо 1/3 (30,83%) се заемат от средновисоки части (между 1000 и 1600 m), а останалата 1/3 част от планината се падат на най-ниските (от 0 до 200 m) и над 1600 m височини.
| Част | Площ km2 |
% | Средна надморска височина | 0-200 m km2 |
% | 200-600 m km2 |
% | 600-1000 m km2 |
% | 1000-1600 m km2 |
% | над 1600 m km2 |
% |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Западна част | 8 732,1 | 59,25 | 1 098 | – | – | 1 078,2 | 12,35 | 2 358,7 | 27,01 | 4 532,3 | 51,90 | 762,9 | 8,74 |
| Източна част | 6 005,4 | 40,75 | 329 | 1 319,5 | 21,97 | 4 293,6 | 71,50 | 380,7 | 6,34 | 11,6 | 0,19 | – | — |
| Общо | 14 737,5 | – | 785 | 1 319,5 | 8,95 | 5 371,8 | 36,45 | 2 739,4 | 18,59 | 4 543,9 | 30,83 | 762,9 | 5,18 |
Северни склонове на Родопите, в местността Добра вода
Граници
Границите на Родопите са следните:- Западна граница – От гръцкото село Статмос, разположено на 10 km югозападно от град Ксанти границата се изкачва на северозапад по долината на река Места, в близост до българско село Годешево пресича държавната ни граница и продължава на север по долината на реката през Гоцеделчевската котловна, проломът Момина клисура и достига до Разложката котловина. Тази граница отделя Родопите от планините Чалдаг и Боздаг в Гърция и Пирин в България.
- Северозападна граница – На северозапад Родопите граничат с Рила. От село Баня границата се изкачва по долината на Места и по левият ѝ приток Дрещенец, преминава през седловините Аврамова (1455 m) и Юндола (1400 m) и по долината на река Яденица се спуска до река Марица при град Белово.
- Северна граница – На север Родопите граничат с Горнотракийската низина, като тук склоновете ѝ са значително по-стръмни от южните обърнати към Беломорска Тракия. Границата започва от град Белово и следи северните склонове на ридовете Алабак, Къркария, Бесапарски, Чернатица, Добростан, Драгойна, Мечковец, Хасковската хълмиста област, Хухла, Градище и Гората и достига до град Свиленград.
- Източна граница – Източната граница на планината е на гръцка територия и е много неопределена. Като цяло тя следи крайните източни ниски разклонения, които почти стигат до долината на най-долното течение на река Марица.
- Южна граница – Южната граница на планината започва западно от делтата на Марица, минава северно от град Александруполис, следи южния, западния и сверозападния склон на планината Овчарица и западният на планината Пеперуда. от там продължава на запад като следи подножията на рида Мъгленик и планините Гюмюрджински снежник, Момчил и Руян и достига до село Статмос при река Места.
Деление
По геолого-тектонски и морфографски белези Родопите се делят на две части – Западни (високи) и Източни (ниски). Границата между тези две части започва при село Искра, изкачва се по река Каялийка (десен приток на Марица), преминава през седловината Китката и по долината на река Боровица се спуска до река Арда при язовир „Кърджали“. От там се изкачва нагоре по долината на Арда и по десният и приток Маданска река, пресича държавната ни граница и по река Сушица (влива се в Егейско море) достига до гръцкото село Полиантри на 15 km западно от Гюмюрджина.Западни Родопи
Западните Родопи обхващат територия от 8732,1 km2 (или 59,25%) и по-високата част на Родопите. Средната им надморска височина е 1098 m, като повече от половината от площта им (51,9) се заемат от земи с надморска височина между 1000 и 1600 m. Те имат среднопланински облик със силно разчленена, гъста и дълбоко вкопана речна мрежа. Долината на река Въча ги дели на две части – западна Дъбрашко-Баташка и източна Переликско-Преспанска. В първата част най-висок е връх Голяма Сюткя (2186 m), а във втората е първенецът на Родопите в рида Мурсалица – Голям Перелик (2191 m). Западната част има асиметричен орохидрографски план с добре развита ридова система, очертана от дълбоки долини на север и силно стеснена площ на юг. Главната вододелна линия между водосборните басейни на Марица и Места е изместена на югозапад по широкото имощно било на Велийшко-Виденишкият дял. От главния вододелен рид на север се отклоняват ридът Алабак, Баташка планина е нейните крайни разклонения Къркария и Бесапарските ридове. На юг от главния рид се простира широкият рид Дъбраш. Източната част на Западните Родопи обхваща два мощни вододелни дяла: на северозапад Переликско-Преспански и на югоизток Ардински дял, разделени от долината на река Черна (ляв приток на Арда). От Переликско-Преспанския дял на север се отклоняват мощните ридове Чернатица, Радюва планина и Добростан. На запад се разполагат Чепинска, Баташка и Доспатска котловина, а на изток високите Чепеларска и Смолянска, както и малката Хвойненска котловина. От Западните Родопи водят началото си най-голевите родопски реки: Въча, Чепинска, Чепеларска, Арда, Доспат, Стара река и други, които текат в дълбоки проломни долини.Основните морфографски единици в Западните Родопи са следните:
- Алабак, рид
- Ардински дял (Ардинска планина, Ардински рид, Кула)
- Баташка котловина
- Баташка планина
- Белочерковски рид
- Бесапарски ридове
- Букова планина
- Велийшко-Виденишки дял
- Девинска планина
- Добростански рид
- Доспатска котловина
- Дъбраш, рид (Доспатска планина)
- Кайнадински рид
- Каракулас, рид
- Крушевска планина
- Къркария, рид
- Манастирище, рид
- Мурсалица, рид
- Переликско-Преспански дял
- Равногор, рид
- Радюва планина
- Хвойненска котловина
- Чамлия, рид
- Чепинска котловина
- Чернатица, рид
Източни Родопи
През Източните родопи от запад на изток протича река Арда, а нейните главни притоци тук са: Перперек, Върбица, Крумовица и Бяла река. В миналото Източните Родопи са били заети от воден басейн с активен подводен вулканизъм, затова освен седиментни скали тук са се образували и вулканични – андезити, риолити, туфи и др. Вследствие на външните релефообразуващи сили от тези скали са се образували причудливи скални форми.
Основните морфографски единици Източните Родопи са следните:
- Вълчеполска котловина
- Гората
- Градище
- Гюмюрджински снежник
- Джебелска котловина
- Драгойна
- Жълти дял
- Ирантепе
- Мечковец
- Мъгленик
- Стръмни рид
- Сърта
- Устренски рид
- Хасковска хълмиста област
- Хухла
- Чал
- Черна планина
- Чуката
Геоложки строеж, геоморфоложки особености, полезни изкопаеми
Родопите са изградени от стари архайски и протерозойски метаморфни скали – гнайси, шисти, мрамори и други, всред които са вместени серпентинити, гранити и други интрузиви. В Източните Родопи са установени и слабо метаморфозирани мезозойски скали (шисти, кварцити, диабази). Над метаморфитите заляга мощна покривка от младопалеогенски седиментни и вулкански скали – пясъчници, мергели, конгломерати, варовици, андезити, латити, риолити, туфи, туфити и др. По периферията на планината са отложени плиоценски езерни утайки.Оформянето на съвременния облик на Родопите се извършва през младия терциер. През миоцена, плиоцена и кватернера планината е била подложена на циклична денудация, в резултат на което са образувани четири главни денудационни нива – заравнени повърхнини (четири в Западните Родопи и три в Източните). Най-старото и най-високото денудационно ниво – старомиоценското е представено само в Западните Родопи и заема обширните билни заравнености между 1800 и 2000 m, над което се издигат уединените твърдици на най-високите родопски върхове. Второто по височина и възраст денудационно ниво – младомиоценското се наблюдава и в двете части на планината, като в Западните Родопи то е разположено на височина 1300-1600 m, а в Източните Родопи то е най-високото на 1000-1100 m и заема билните части на Гюмюрджински снежник и Мъгленик. Третото по височина и възраст ниво е староплиоценското (понтийско). То също се наблюдава и в двете части на Родопите, като на запад е на височина 1000-1200 m и заема билните части на по-ниските ридове, а в Източните Родопи се намира на 550-800 m и обхваща горнищата на ридовете Жълти дял, Стръмни рид, Ирантепе и Сърта и билата на най-ниските ридове Чуката и Гората. Последното най-ниско и най-младо денудационно ниво е младоплиоценското (левантийско), което в Западните Родопи е на височина 700-900 m и представлява типично планинско склоново стъпало като обхваща предимно северните склонове на родопите обърнати към Горнотракийската низина. В Източните родопи това ниво е разположено на 350-550 m и обхваща ниските части и подножията на повечето от ридовете в източната част.
През кватернера речната мрежа се всича ритмично, поради което в долините на главните реки се образува серия от речни тераси – от 5 до 7 в Западните Родопи и 6-7 в Източните.
Планината е богата на полезни изкопаеми: оловно-цинкови, железни руди, азбест и др. За строителни нужди се експлоатират вулкански туфи, мрамор и др.
Климат
В Западните Родопи, заради по-голямата надморска височина преобладава планински климат. Климатът там е смекчен от топлите средиземноморски въздушни маси, проникващи по теченията на реките. Това смекчаване на климата е по-осезаемо в Източните Родопи, защото там надморската височина е по-малка и речните долини предлагат лесен път на по-топлия въздух от юг. В Западните Родопи средиземноморското влияние е по-слабо, а в Източните – по-силно, което е видно от средногодишните температури и средногодишната сума на валежите за пет метеоролотгични станции: Велинград 9 °С, 550 mm; Смолян 8,5 °С, 981 mm; Златоград 10,9 °С, 986 mm; Кърджали 12,5 °С, 663 mm; Ивайловград 12,7 °С, 736 mm. В Западните Родопи валежите са главно през летните месеци, а в източните – през зимата.Води
Във високия пояс на Западните Родопи голямото количество на валежите, проявата на продължително снежно задържане, незначителното изпарение, големият наклон на релефа и преобладаващата водонепропусклива геоложка основа са предпоставка за голямата стойност на отточния модул (над 25 l/s/km2). В пределите на средния височинен пояс на областта поради по-малкото количество на валежите и по-силното изпарение модулът на оттока намалява на 10-15 l/s/km2. В ниския пояс и в подножието на планинските склонове, на допира с Горнотракийската низина неговата стойност е най-малка (2-3 l/s/km2) поради малкото валежно количество, значителното изпарение, малкият наклон на релефа и водопропускливата геоложка основа.
В Източните Родопи реките са с преобладаващо дъждовно-снежно подхранване и с ярко изразен зимен максимум на оттока. Поради значително по-ниската надморска височина, много по-силното средиземноморско влияние, изложението на склоновете и в тази връзка различно изпарение и различната водопропускливост на геоложката основа модулът на оттока на реките в Източните Родопи се колебае в доста широки граници, които варират от 5 до 25 l/s/km2.
Повечето от реките в Родопите протичат в дълбоки проломни долини, което е предпоставка за изграждане на хидротехнически съоръжения и оползотворяването на техните големи водноенергийни ресурси. В планината са изградени едни от най-големите български и гръцки язовири: Доспат, Широка поляна, Батак, Голям Беглик, Въча, Кричим, Цанков камък, Кърджали,Студен кладенец, Ивайловград, Тисаврос, Платановриси и много други по-малки.
Почви
Почвената покривка в Западните Родопи в значителна степен са повлияни от естеството на климата, геоложката основа и особеностите на релефа. Подножието и основният пояс на планинските склонове са заети от канелени горски почви, по-нагоре в средния пояс и преди всичко по северните склонове преобладават светлокафявите почви, а още по-нагоре между 1500-1900 m са разпространени предимно тъмнокафявите горски почви. В котловините и долинните дъна младите акумулативни наслаги се съпровождат от алувиални почви. В източните Родопи по долината на река Арда и на другите по-големи реки са разпространени алувиалните почви, а в останалите по-високи части на областта преобладават канелените горски почви. По северните склонове на ридовете в източната част се срещат и светлокафяви горски почви. Голяма част от Хасковска хълмиста област е заета от смолници.Флора и фауна
Голямото климатично и почвено разнообразие обуславят голямо растително разнообразие в Родопите. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения, от които 90 са балкански ендемити и силно застрашени от изчезване видове. В ниските части на Източните Родопи горите отстъпват място на субсредиземноморските нискостеблени видове – вергилиев дъб, брекиня, габър, дива круша, драка, червена хвойна и др.На височина над 800 м преобладават гори от обикновен горун, мизийски бук, габър, ясен, явор, шестил и др. В иглолистния пояс, който е развит предимно в Западните Родопи се срещат обикновен смърч, бял бор, черен бор, както и бук. На по-голяма височина преобладава храстовата растителност и алпийските ливади.
Човешка дейност
Римска монета с богинята на планината Родопа
Население
Етническият състав (траки, гърци, българи, власи, арменци, турци, кумани, печенеги, татари, латинци и евреи) на старото население на Родопите е описан подробно в посоченото по-долу заглавие на Катрин Асдраша [6], която обаче е пропуснала да разгледа отделно присъствието на траките и славяните, а павликяните – арменци е причислила към българския етнос. Впрочем в съвременната историография като цяло не се откриват проучвания върху античното население на Родопите.[7]Населени места, свързани с Родопите: Смолян, Виево, Мадан, Чепеларе, Момчиловци, Стойките, Гела, Широка лъка, Бачково, Асеновград, Златоград, Момчилград, Гърнати, Бостина, Кърджали, Неделино, Ардино, Девин, Буйново, Доспат, Сърница, Батак, Кричим, Ракитово, Велинград, Брацигово, Пещера, Рудозем, Лъки, Селча, Старцево.
Туризъм
Ски-курорти: Пампорово, Цигов чарк, Чепеларе.Минерални бани и спа-центрове: Велинград, Нареченски бани, Девин, Баните, Хасковски минерални бани.
Красиви местности: Юндола, Триградско ждрело, Чудните мостове, Белинташ, Дяволски мост, Буйновското ждрело, Вълчи скок, резерват Кастракли, Кемеров мост и др.
Пещери: Снежанка, Дяволското гърло, Ягодинска пещера, Ухловица, Марциганица (1412 m), Топчика (727 m), Иванова дупка, Хралупата, Ямата, Бисерна, Олимпийска, Ледницата, Гаргина дупка (524 m), Водна пещера, Троицата, Лепеница[8]
Християнски поклоннически места: Бачковски манастир, Кръстова гора.
Археологически обекти: Перперикон, Белинташ, Татул, Цепина, крепостта Устра, мегалитни и скални светилища, Гьоз тепе – прорицалището на Дионис, Асенова крепост.
Стопанство
В Родопите са развити рудодобивната и рудопреработвателната промишленост, дърводобива и дървообработването, електропроизводство, металообработване, машиностроене, лека промишленост.Преобладаващият транспорт в планината е шосейният. През нея на територията на България преминават участъци или целите трасета на 29 пътя от Държавната пътна мрежа: 2 първокласни пътя с №№ 5 и 8; 5 второкласни с №№ 37, 58, 59, 84 и 86; 22 третокласни с №№ 197, 375, 376, 377, 505, 506, 507, 508, 509, 591, 597, 598, 593, 808, 842, 843, 861, 862, 863, 865, 866 и 867.
В Източните Родопи от север на юг, от Димитровград до Подкова преминава участък от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Подкова, а в Западните Родопи – част от трасето (гара Кричим – гара Пещера) на жп линията Стамболийски – Пещера и част от трасето (гара Варвара – гара Аврамови колиби) на теснолинейната жп линия Септември – Велинград – Добринище.
Няма коментари:
Публикуване на коментар