Орчо войвода

Иван Маринов Парпулов, известен като Орчо войвода, е български хайдутин и революционер, участник в Априлското и Кресненско-Разложкото въстание.

Биография

Роден е в 1829 година в град Панагюрище, тогава в Османската империя. Учи в родния си град. Става хайдутин в Средна гора. Емигрира в Сърбия и Влашко и участва като доброволец на руска страна в Кримската война (1853 – 1856), в която е награден с Георгиевски кръст.
В 1875 година се включва в подготовката на въстание и получава задача да запали Цариград заедно с Георги Бенковски. Става четник стотник и началник на охраната на Панагюрския революционен комитет. По време на Априлското въстание е знаменосец в четата на Георги Бенковски. С Павел Бобеков и Манчо Манев освобождава затворените в Копривщица ръководители. След разгрома на въстанието е заловен в Габровския балкан, но е освободен след общата амнистия в същата година.
Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като войвода на спомагателна чета. През 1879 година участва в Кресненското въстание.^[1] По време на Съединението в 1885 година е войвода на Панагюрската чета. Участва като доброволец в избухналата след това Сръбско-българска война.^[2]
Името „Орчо войвода“ носят улица в София и стадионът в Панагюрище, а през май 2006 година в родния му град е открит негов паметник.