петък, 17 юни 2016 г.

Пирин





























Пѝрин, още Пирѝн и Перѝн, е планина в Югозападна България, част от Рило-Родопския планински масив, с най-висок връх Вихрен (2914,3 м).

Етимология

Най-старото познато име на планината е Орбелус – белоснежна, познато ни от траките, докато славяните са я наричали Перин или Перун. Според тълкуването на академик Владимир Георгиев името на Пирин идва от тракийската дума „перинтос“, което означава скала, и от хетската „перунаш“.[1]

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Панорама на Северен Пирин, изглед от Разложкото поле
Панорама на Северен Пирин, изглед от Разложкото поле
Със своя най-висок връх Вихрен (2914,3 м), Пирин се нарежда на второ място по височина в България след Рила (2925 м). В рамките на Европа заема седмо място след Кавказ с вр. Елбрус (5642 м), Алпите с вр. Мон Блан (4808 м), Сиера Невада с вр. Муласен (3479 м), Пиренеите с вр. Ането (3404 м), Рила с вр. Мусала (2925 м) и Олимп с вр. Митикас (2917), като не броим най-високата точка на о-в Сицилия – Етна (3263 м).
Пирин е разположен в югозападната част на страната между долините на реките Струма и Места, между 41°26' и 41°56' северна ширина. На север граница с Рила е седловината Предел (1142 м), а на юг – Парилската седловина (1170 м), която отделя Пирин от планината Славянка. На североизток планината достига до долината на река Места с Разложката и Гоцеделчевската котловина и пролома Момина клисура, я отделят от Родопите. На запад и югозапад долината на река Струма със своите котловини Симитлийска и Петричко-Санданска и Кресненският пролом я отделят от планините Влахина, Малешевска и Огражден.
Площта на планината е 2585 квадратни километра, т.е. тя е сравнително компактна, малка планина, което се потвърждава и от голямата ѝ средна височина – 1033 метра. Дължината ѝ по права линия от северозапад на югоизток е 66 км, а максималната ѝ широчина в направление югозапад-североизток е 40 километра – от град Сандански до село Обидим.

Поглед към Пирин и Санданско-Петричката котловина

Деление

Характерно за планината е наличието на единствено, добре изявено главно било, което се простира от Предела до Парилската седловина от северозапад към югоизток. Орографски то се допълва от четири именувани странични била – масивни разклонения на главното било.
Според съвременните научни схващания, от географска и геоложка гледна точка, Пирин е разделен на три дяла – северен, среден и южен. Дяловете са много неравномерни като големина и напълно неравнопоставени като атрактивност. Това геоложко деление на планината е сравнително ново. В древността и в недалечното минало, до около 1920 година, географските граници на Пирин са се простирали на юг до Бяло море, включвайки южните планини Алиботуш, Шарлия, Смийница, Кушница и др., правейки я най-масивната планинска верига у нас с алпийски характер на релефа.

Северен Пирин

Северен Пирин е най-големият дял на планината и всъщност неговата същинска част. Той заема 74% от площта на цялата планина и е дълъг 42 км. Простира се между седловините Предел на север и Тодорова поляна на юг. Северен Пирин е най-посещаваната част, само той има алпийски характер, множество езера и значителен брой хижи и заслони. Тук се намират най-високите върхове, включително Вихрен – 2914,3 м. В тази част между вр. Кутело и вр. Бански суходол се намира седловината Кончето, висока 2810 м и широка на места едва 0,5 м. Тук най-характерни са ледниковите форми на релефа – циркуси, карлинги, трогови долини, моринни валове и пр. Особено красиви са долините на реките Бъндерица и Демяница. В северозападната част на Северен Пирин е разположена малката вътрешнопланинска Брежанска котловина.

Среден Пирин

Среден Пирин се простира между седловините Тодорова поляна и Попови ливади (1430 м). Това е най-малкият (7%) и къс (7 км) дял, но най-високият му връх Ореляк достига 2098,6 метра. Той е мраморен красив връх, който, гледан от север, прилича на орел с леко разтворени криле. На него има телевизионна кула. В тази част на планината широко развити са карстовите процеси и форми. Останалите върхове са ниски – под 2000 м, и гористи. Среден Пирин е покрит почти изцяло с широколистни гори, изобилстващи от тъй наречения пирински чай – Sideritis scardica. Тук има само две хижи – „Попови ливади“ и „Малина“.

Южен Пирин

Южен Пирин е най-ниският и заоблен дял, с най-висока точка връх Ушите (1977,6 м). Заема 19% от планината и е дълъг около 11 км, колкото е и широк. Той е посещаван много слабо, няма туристически хижи. Плътно е покрит с иглолистни и широколистни гори. Изграден е от гранит в централните части и мрамор по периферията. На юг достига до Парилската седловина.

Геоложки строеж, геоморфоложки особености, релеф


Карта на релефа на Северен Пирин
В структурно-геоложко отношение Пирин е хорст с гранитно ядро (гранитната повърхност е 62%), покрито главно от стари метаморфни скали – гнайси, шисти, мрамори и гранити. Като планина се оформя в средата на стария терциер, но се издига като мощна планина праз младия терциер и кватернера в резултат на вертикални движения по периферни разседи. Издигането е прекъсвано от продължителни спокойни периоди. В началото на кватернера едновременно с издигането настъпва заледяване на Пирин. Според някои изследователи има дори две заледявания, при които границата на вечният лед е достигала до 2200 – 2300 м височина. Именно тези заледявания са оформили окончателно релефа на Пирин преди 18 000 години и са довели до начупването на много от гранитните върхове и оформянето на красиви гребени (Стражите, Дончовите караули, Малкото конче), полета от морени и отвесни пропастни стени. Може да се каже, че именно тогава повечето гранитни върхове са понижили своята височина и са отстъпили водещото място на днешните мраморни първенци, които поради особеностите на мрамора остават много по-слабо засегнати от този процес. Резултат на заледяванията е и наличието на 35 циркуса, в които днес са останали красиви езера с ледников произход. Най-големи и ясно изразени са циркусите Василашки, Валявишки, Поповоезерен и Бъндиршки.
Ясно различимо е главното пиринско било, идващо от Рила, минаващо през Предела и през всички седловини чак до Парилската. То свързва отделните дялове на Пирин в едно цяло и придава логика на приетото разделение. На него са разположени някои от най-високите върхове. С доста завои то държи посока от северозапад на югоизток и освен това играе ролята на главен вододел между долините на Струма и Места. От него се отделят множество разклонения, но четири от тях са толкова големи, че дават лицето на планината – Синаншкото, Тодориното, Полежанското и Каменишкото. Синанишкото странично било се отделя при Муратов връх в посока югозапад; Тодориното – от връх Възела на север; Полежанското странично било от връх Момин двор също на север, а Каменишкото – от връх Кралев двор на юг.
В югозападната част на планината в дебелите плиоценски наслаги външните релефообразуващи сили са оформили красивите и живописни Мелнишки пирамиди. Най-високите от тях са в района на село Кърланово – до 100 метра височина.
Пирин е известен с добива на качествен мрамор за строителен материал и производство на художествени изделия, особено в района на село Илинденци.

Върхове


Най-високите върхове на Пирин планина
В Пирин има два върха над 2900 м (Вихрен и Кутело), седем над 2800 м, седемнадесет над 2700 м, 32 над 2600 м и 40 над 2500 м. Трите най-високи върха са мраморни, а най-високите гранитни върхове (Полежан и Каменица) се намират на страничните била. Най-високият гранитен връх на главното било е Бъндеришкият чукар – 2732 м.

Връх Полежан

Връх Каменица

Връх Тодорка

Връх Василашки чукар

Връх Синаница
Връх Височина [м] Било Връх Височина [м] Било
Вихрен 2914 Главно Джангал 2730 Полежанско
Кутело 2908 Главно Момин двор 2723 Главно
Бански суходол 2884 Главно Котешки чал 2715 -
Голям Полежан 2851 Полежанско Малка Тодорка 2712 Тодорино
Каменица 2822 Каменишко Ченгелчал 2709 Главно
Малък Полежан 2822 Полежанско Дисилица 2700 Полежанско
Баюви дупки 2820 Главно Каменишка кукла 2690 Каменишко
Голяма стража[2] 2800 Полежанско Куклите 2686 Каменишко
Малка стража 2790 Полежанско Башлийски чукар[2] 2670 -
Яловарника 2763 Каменишко Муратов връх 2669 Главно
Газей 2761 Полежанско Джано 2668 Главно
Каймакчал 2753 Полежанско Безбог 2645 Полежанско
Голяма Тодорка 2746 Тодорино Сиврия 2593 -
Бъндеришки чукар 2732 Главно Синаница 2516 Синанишко

Седловини

За Пирин са характерни малките седловини между върховете, през които минават туристическите маршрути, наречени порти, премки и превали. Най-важните седловини, подредени по височина са:
Седловина Височина [м] Маршрут
Кралевдворска дясна порта 2616 хижа Тевно езеро-хижа Пирин
Кралевдворска лява порта 2616 хижа Тевно езеро-хижа Безбог
Премката при Тодорка 2575 хижа Вихрен-хижа Демяница
Башлийска порта 2530 хижа Вихрен-хижа Беговица
Мозговишка порта 2520 хижа Демяница-хижа Тевно езеро или Беговица
Бъндеришка порта 2499 хижа Вихрен-хижа Синаница
Дженгалска порта 2489 хижа Безбог-хижа Демяница
Беговишки превал 2476 хижа Демяница или Тевно езеро-хижа Беговица
Демиркапия 2475 хижа Гоце Делчев-хижа Пирин
Превала 2445 хижа Демяница-хижа Яне Сандански
Синанишка порта 2426 хижа Яне Сандански, Беговица или Вихрен-хижа Синаница

Климат и води


Карта на езерата и реките в Северен Пирин

Климат

На север в района на Разложката котловина, разположена на ок. 940 м.н.в. е характерен умереноконтиненталния климат, дължащ се главно на голямата надморска височина на котловината. Средните януарски температури са ок. -2°С, а валежите ок. 650 – 700 мм., като максимумът им е през ноември и вторичен – през юни. На юг в района на Гоцеделчевската котловина климатът е с преходносредиземноморски черти. Тук средногодишната температура достига 11,4°С, а януарската е ок. 0°С, валежите са предимно от дъжд със зимен максимум. Във високите части на планината климатът е типично планински. Средноянуарските температури варират от -1 до -2°С в подножието и до -5°С в по-високите части. Средната годишна температура на хижа „Вихрен“ е +3,5°С. Количеството на валежите варира от 600 – 800 мм в по-ниските части до 1400 – 1500 мм в по-високите. Снежната покривка се задържа в по-високите части 7 – 8 месеца, а в Южен Пирин около 3 месеца. Често във високите части на планината през зимата се образуват опасни лавини.

Реки

Пирин е много водна планина. Тя дава началото на голям брой реки, които принадлежат към водосборните басейни на Струма и Места. Те са сравнително къси, буйни и пълноводни, с голям наклон, поради което по тях се образуват множество водопади, прагове и бързеи. Има три по-изявени водопада – Попинолъшкият, който е висок 12 м, Демянишки скок (11 м) и Юленски скок (9 м). Вододелът между водосборните басейни на Струма и Места минава по централното пиринско било. Пиринските реки имат снежно-дъждовен режим със силно изразен пролетен максимум.
По-важни реки, които се вливат в Места, са:
По-важни реки, които се вливат в Струма, са:

Езера


Кременските езера

Синанишкото езеро

Самодивските езера

Тевното Василашко езеро

Голямо Валявишко езеро
Най-голямото водно богатство на Пирин са красивите езера. На брой 186, те имат ледников произход, разположени са в малки и големи циркуси. Поради този си произход те са сравнително дълбоки, бистри, а поради височината – много студени. От високопланинските езера в България най-голямото пиринско езеро – Поповото е едва на четвърто място по големина след Смрадливото, Долното Рибно и Близнака в Рила. Освен това Поповото езеро е и най-дълбокото в Пирин, но остава на второ място след Окото в Рила. Пирин е на първо място само по най-високо езеро – Горното Полежанско (2710 м), разположено на един метър по-високо от Леденото под връх Мусала.
Най-големите и важни езерни групи са:
Езерна група Брой езера
Попови езера 11
Кременски езера 5
Бъндеришки езера 16 (заедно с Муратовите езера)
Василашки езера 12 (заедно с Тодорините езера)
Валявишки езера 10
Чаирски езера 9
Влахини езера 5
Самодивски езера 3
Малокаменишки езера 20 (но от тях някои пресъхват)
Превалски езера 4
Башлийски езера 4
Типицки езера 3
Влашки езера (Митрово и Аргирово езеро) 2
Брезнишки езера 3
Има и много отделни езера, които не са част от езерни групи – Даутовото, Суходолското езеро, Маненкото езеро и други.
Към водите трябва да се причислят и останалите малки снежници (целогодишно неразтапящ се сняг) в Големия Казан под връх Вихрен (90х40 м) и в циркусите Бански Суходол и Баюви дупки.
Езеро Площ (дка) Надморска височина (м) Дълбочина (м)[3]
Попово езеро 123,6 2234 29,5
Долно Кременско езеро 98,0 2304 27,0
Голямо Валявишко езеро 85,1 2280 18,9
Горно Кременско езеро 66,1 2354 13,6
Рибно Бъндеришко езеро 65,0 2190 12,2
Тевно Василашко езеро 63,9 2362 29,0
Голямо Влахино езеро 63,4 2302 13,4
Тевно езеро 60,0 2512 4.0
Дълго езеро 45,5 2310 10,0
Голямо Георгийско езеро 39,6 2294 40.0
Горно Полежанско езеро 2.2 2715
Горно Газейско езеро 11.5 2642 4.0
Плешиво езеро 3.0 2592
Горно Брезнишко езеро 13.5 2579
Долно Тодорино езеро 6.7 2511 3.7
Горно Башлийско езеро
2461
Долно Полежанско езеро 12.0 2462
Дъговидно Василашко езеро 11.0 2268 10,4
Синанишко езеро 10.0 2181 11,5

Почви, флора и фауна

  Пирин (национален парк)

Еделвайс под билото на „Кончето“

Алпийска роза, наричана също нежит (Jovibarba heuffelii)

Почви

Почвената покривка в планината е тънка, неразвита, като преобладават планинските и кафявите горски почви, а по долините на реките алувиални почви.

Растителност

Пирин е извънредно богат на растения и животни. До момента са установени около 1300 вида висши растения, което е 1/3 от всичките познати в България, 320 вида мъхове и няколкостотин вида водорасли. Висок е процентът на локалните ендемити – растения, които се срещат само в Пирин. Те са 18 на брой – пирински мак, пиринска ливадина, пиринска мащерка, давидов лопен и др. Много от растенията са редки и защитени, като например познатият на всички еделвайс, който се среща най-вече по Джамджиевите скали под Вихрен. Растителността е вертикално зонирана в три височинни пояса – горски, субалпийски и алпийски. Горският пояс е зает предимно от иглолистни дървета бял и черен бор, мура, ела, обикновен смърч и достига приблизително до 2000 м. Оттам нагоре до 2500 м следва субалпийският пояс, в който доминират храстите клек и хвойна, чиито размери намаляват с увеличаването на височината. Накрая идва ред на алпийският пояс, зает от треви, лишеи и мъхове, а на границата между двата в изобилие се среща черната боровинка. По-особена е растителността край водните басейни, където най-често могат да се срещнат представителина рода на острицата. Най-известното дърво в Пирин е Байкушевата мура, носеща името на откривателя си, лесовъда Коста Байкушев. През 1897 година той изследва дървото с тръбна сонда и изчислява възрастта му на 1200 години. Приблизителните ѝ размери са височина 24 м, диаметър 2,2 м. и обиколка 7,8 м.

Байкушевата Мура

Животински свят

Още по-голямо е богатството на животински видове. Познати са над 2000 вида и подвида безгръбначни животни (паяци, стоножки, насекоми, охлюви) и почти 250 вида гръбначни. От последните преобладават птиците (177 вида) и бозайниците (45 вида), а рибите са само 6 вида. Много от тези животни са застрашени и се нуждаят от специална защита – скален орел, трипръст кълвач, планински кефал, шипоопашата костенурка. Най-често могат да се срещнат дива коза, сърна, мечка, вълк, лисица, орел, сокол, глухар и др.

Национален парк, резервати

За защита на това богатство през 1962 е създаден национален парк „Вихрен“, който през 1975 е преименуван на „Пирин“. Площта му е 40 332 хектара. Паркът опазва голяма част от горите от бяла и черна мура и храсталачните гори от клек в България. Тук е най-голям броят на ендемичните, застрашени и редки растения в българска защитена територия. Резерватите „Баюви дупки-Джинджирица“ (1934 г. – един от най-старите в България) и „Юлен“ (1994 г.) заемат 15 % от парка. През 1983 г. Пирин е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Туризъм

Хижи и маршрути

Поради малките си размери в Пирин има сравнително малко места за подслоняване на туристи. Хижите, като под това се разбира всяка сграда, която се стопанисва от човек и преспиването се заплаща, са общо 13. Първите хижи са построени още през 20-те и 30-те години, но те вече не се използват, тъй като край тях са построени нови. Ето списък на хижите с надморската височина, местата за преспиване и годината на построяване (първите хижи).

Хижа Вихрен

Заслон Тевно езеро

Хижа Безбог

Хижа Демяница.
Хижа Надморска височина Места Година на построяване Местоположение
Предел 1040 30  ? Северен Пирин
Бъндерица 1810 95 1926 Северен Пирин
Вихрен 1950 196 1941 Северен Пирин
Яворов 1740 70 1933 Северен Пирин
Синаница 2190 49 1979 Северен Пирин
Демяница 1895 217 1932 Северен Пирин
Яне Сандански 1230 44 1930 Северен Пирин
Беговица (Каменица) 1750 90 1966 Северен Пирин
Тевно езеро 2512 30 1972 Северен Пирин
Пирин 1640 78 1934 Северен Пирин
Безбог 2236 160 1960 (новата хижа – 1985) Северен Пирин
Гоце Делчев 1412 150 1950 Северен Пирин
Попови ливади 1412 78 1964 Среден Пирин
Малина 1674 68  ? Среден Пирин
Заслон Кончето – най-високият заслон в България 2760 10 1955 Северен Пирин
Заслон Казана (в Големия Казан) 2445 5 1957 Северен Пирин
Заслон Спано поле 2050 20  ? Северен Пирин
Туристическите пътеки са многобройни и съществуват най-различни варианти за движение. Някои от маршрутите, които се считат за основни, са маркирани с определен цвят. Те свързват както хижите, така и изходните пунктове. Изходни пунктове, от които може да се навлезе в Пирин, са: град Банско (по асфалтов път или пътека до хижите Бъндерица и Вихрен, а по асфалтов и почвен път до хижа Демяница), град Добринище (по асфалтов път до хижа Гоце Делчев, а по пътека или с лифт до хижа Безбог), град Разлог (по път и пътека до хижа Яворов), град Сандански (по асфалтов път до хижа Сандански и по почвен – до хижа Беговица), град Мелник (по почвен път или пътека до хижа Пирин).

Туристически маршрути


Карта на хижите и маршрутите в Северен Пирин
Номер Цвят маркировка Начало Край Междинни точки
Маршрут № 01 червена Предел х. Попови ливади х. Яворов 5:30 ч.; х. Вихрен 15:30 ч.; з-н Тевно езеро 22:00 ч.; х. Пирин 24:30 ч.; х. Попови ливади 31:30 ч.
Маршрут № 02 жълта Разклон за Бетоловото на пътя Симитли-Банско Кресна х. Яворов 2:30 ч.; Суходолски превал 4:00 часа; м. Пещерата ??:?? ч.; м. Върбите ??:?? ч.; Кресна ??:?? ч.
Маршрут № 03 жълта Банско х. Яне Сандански х. Бъндерица 4:00 ч.; х. Вихрен 4:30 ч.; х. Яне Сандански 10:00 ч.
Маршрут № 04 синя Банско х. Яне Сандански х. Демяница 4:00 ч.; х. Беговица 9:30 ч.; х. Яне Сандански 11:00 ч.
Маршрут № 05 зелена Добринище Мелник х. Гоце Делчев 2:30 ч.; х. Безбог 5:00ч.; х. Пирин 10:30 ч.; Мелник 15:30 ч.
Маршрут № 06 кафява м. Пещерата х. Пирин х. Синаница 2:30 ч.; х. Беговица 9:00 ч.; х. Пирин 14:00 ч.
Маршрут № 07 зелена х. Бъндерица Премката между Вихрен и Кутело – 2:30 ч. -
Маршрут № 08 синя х. Вихрен х. Синаница – 4:00 ч.; През Бъндеришка порта и Голямо Спано поле
Маршрут № 09 зелена х. Вихрен х. Демяница – 4:00 ч. През Премката при Малка Тодорка
Маршрут № 10 зелена Долно Превалско езеро м. Башлийца – 2:00 ч. През Чаира
Маршрут № 11 жълта х. Демяница х. Безбог – 4:30 ч. През Валявишки езера и Джангалска порта
Маршрут № 12 жълта х. Беговица х. Пирин – 4:30 ч. През разклона за Беговишко езеро и Башмандра
Маршрут № 13 синя х. Пирин х. Попови ливади х. Малина 1:45 ч.; х. Попови ливади 6,15 ч.

Стопанство

Широкото разпространение на широколистни и иглолистни гори е предпоставка за развит и контролиран дърводобив, а високопланинските пасища – за животновъдство. В ниските планински части и в подножието се отглеждат тютюн, лозя, фъстъци и др.

Селища

В подножието на планината и по нейните склонове са разположени 6 града и 86 села.
Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)