В Европа Рила се нарежда на 6-то място по височина след планините: Кавказ (връх Елбрус — 5642 m), Алпите (връх Монблан — 4807 m), Сиера Невада (връх Муласен — 3482 m), Пиренеите (връх Ането — 3404 m) и Етна (3340 m). От планината извират едни от най-големите и пълноводни български реки — Искър, Марица и Места.
Предполага се, че името Рила има тракийски произход. Най-напред планината се е наричала Донука[1], Дунакс, Доункас[2], а по-късно Роула, преименувано на Рила от славяните през V век, което означава „многоводна планина“[3]. Названието не е случайно — в Рила има над 200 езера и множество минерални извори в разломните зони (Сапарева баня, Долна баня, Костенец, Баня и др.).
В планината има многообразие на растителни видове — около 2000 и разнообразни представители на животинския свят.
Едно от най-забележителните места в Рила е Рилският манастир, най-големият в България, създаден през X век от Иван Рилски, светец и отшелник. Той е с огромно национално, архитектурно и историческо значение.
Средната надморска височина на Рила е 1487 m, а общата площ — 2629 km2. По-голямата част от високите върхове (2500 — 2700 m надморска височина) имат алпийски изглед. Типичен пример за това е Мальовица. Останалата част, най-вече в Източна Рила, представляват високопланински ливади.
Иван Вазов поетично оприличава Рила на „крепост, издигната до облаците, със своенравно изкроени гранитни бастиони,… замръзнали в ефира подир последните трусове и конвулсии на мирозданието."
Геология
Рила е блоково-разломна планина, представляваща сводово издигнат хорст с куполообразна форма, в който се наблюдават две разломни системи — концентрична и радиална.[4] Част е от най-старата суша в района на Балканите — Македоно-Тракийския масив. Планината е изградена основно от метаморфни и интрузивни скали. Ядрото на Рила в по-голямата си част е изградено от гранит. Върху него лежи дебел пласт от кристалинни шисти и гранитогнайси, а над тях на места се срещат пясъчници и конгломерати, резултат от издигнатите терциерни утайки. Следи от тези утайки се откриват в Северозападна Рила на височина до 1900 m. Най-високите части са изградени главно от гранити, а по-надолу следват кристалинни шисти, чиито съставни минерали са последователно наслоени. Представени са от гнайс, слюдени шисти и амфиболошисти. На много места гранитът преминава в гранитогнайс. Тук се намират още мрамори и амфиболити, формирани през палеозоя — преди повече от 250 милиона години и впоследствие при многобройни издигания през периода на терциера. Планината е заледявана на няколко пъти през плиоцена и плейстоцена. Алпийският ѝ релеф е формиран при последното (Вюрмското) заледяване преди 10-12 000 години, когато снежната граница на планината е на 2100 - 2200 метра. Над тази граница ледниците коренно променят съществуващия дотогава релеф, като образуват дълбоки циркуси (огромни кресловидни вдлъбнатини, отворени от едната страна), остри карлинги (пирамидални върхове), скални зъбери (назъбени била), дълги и тесни трогови долини, обширни морени и други типични ледникови форми. По склоновете на някои долини като Бели Искър, Марица и Рилска река се наблюдават т.нар. висящи ледникови долини — странични долини, разположени по-високо от главната. Дъната на циркусите са заети от езера с ледников произход. В резултат на изветряне са се формирали сипеи с разнообразен характер. В югозападното подножие на Рила под въздействието на ерозията са се образували Стобските пирамиди.[4][5]Морените в Рила се срещат на височина от 1100 до над 2100 m. Най-ниско са по долините на р. Бели Искър, Рилска река и Марица, а най-високо (над 2100 m) – при циркусните езера. Най-големи морени се наблюдават при устията на реките Урдина, Мальовица, Белишка и др.[5]
Поетапното издигане на планината през различните геоложки епохи и големият обхват на вертикалните нагъвания водят до формиране на пет различни по възраст, височина и обхват денудационни нива.[4]
- Най-старото ниво, старомиоценското, обхваща терените по билната част на планината с надморска височина между 2900 и 2600 m. Представлява практически заравнени територии със слабохълмиста повърхност, формирани на мястото на древни горски масиви.
- Следващото ниво, младомиоценското, е разположено по главните странични ридове на планината като обхваща обширни билни заравнености. Заема площи с надморска височина от 2600 до 2300 m.
- Третото ниво, староплиоценското, представлява силно огънато планинско стъпало. Намира се на надморска височина между 1800 и 1600 m.
- Младоплиоценското ниво също е представено от нагънато планинско стъпало. Заема територии с надморска височина до около 1300 m.
- Най-младото ниво има характер на подвижно стъпало, разположено между 1000 и 800 m надморска височина.[4]
Граници и дялове
Карта на релефа
Разделя се на четири обособени части:
- Източна Рила — Източният (Мусаленски) дял е най-обширен и най-висок и е разположен между долините на реките Бели Искър, Марица, Яденица, Места и Белишка. В него се намира най-високият връх, както и 12 от 18-те рилски върха над 2700 m. — Мусала, Ястребец, Иречек, Дено, Манчо и др. В тази част са Мусаленските езера. Тук се намират и Маричините и Ропалишките езера. В тази част на планината се намира курортът Боровец.
- Централна Рила — Централната част (Скакавишки дял) на Рила е най-малката (1/10 част от площта на Рила) и е известна най-вече с ледниковите езера, които се намират там Рибни, Джендемски, Манастирски. Той се простира между долините на реките Бели Искър, Леви Искър, Рилска и Илийна. В тази част се намира най-голямото ледниково езеро на Балканския полуостров — Смрадливото езеро. Тук се извисяват върховете Канарата, Черна поляна, Малък и Голям Скакавец, Рилец. Между реките Леви и Бели Искър страховито се издига уединеното било на Скакавците — Голям Скакавец, Малък Скакавец, Пчелина и Свети дух. Някога пътеката за товарни животни от Самоков за Рилския манастир преминавала по Прека река, започвайки от долината на Бели Искър. Друго по-известно било е това на Маринковица и Водния чал. То достига до Кобилино бранище — вододелната седловина между Скакавишка и Мальовишка Рила. В района на Голям Скакавец е разположено и може би най-тайнственото езеро в цяла Рила — Йозола.
- Северозападна Рила — Северозападният дял (Мальовишка Рила) заема близо 25% от територията на планината и е разположен между долините на реките Рилска и Леви Искър, Самоковската и Дупнишката котловина. Най-високият връх в тази област е връх Голям Купен, който е висок 2731 m. В тази част се намират и Седемте Рилски езера. Северозападният дял е известен с множество труднодостъпни красиви върхове и живописни езера.
- Югозападна Рила — Той се простира между долините на реките Градевска, Струма, Рилска, Илийна и Белишка, седловината Предела и Разложката котловина. Най-високият връх на територията на югозападната част (Капатнишкият дял) е Ангелов връх. Площта на тази част е 30% от площта на планината. С изключение на най-северната си малка част, той няма алпийския облик на останалите дялове.
- Лакатишка Рила — Най-северният дял, както и най-ниският. Името му произлиза от най-голямата извираща от него река Лакатица. Още е известен като Доспейската планина, на съседното село Доспей. За разлика от другите дялове той няма алпийски, субалпийски релеф и ледникови езера. По-голямата част е покрита с гори — иглолистни, смесени и широколистни. Има и доста пасища по билото. Най-високият връх е Зекирица 1728 m, други — Белчаница 1654 m, Сухарево 1636 m, Ръжана 1581 m, Викалата 1555 m, Цвичила 1517 m, Каркъмо 1498 m, Бели камък 1447 m, Капаклия 1423 m, Цар Шишман 1418 m, Марко 1411 m, Елова могила 1262 m, Радомирица 1229 m, Хайдушка могила 1224 m, Борска могила 1157 m. Единственият маркиран път е Е4, свързващ Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка. Лакатишка Рила е предложена като част от НАТУРА 2000 в зона Рила буфер, но е отхвърлена. В източната ѝ част се намира защитената местност Букова Усойка. В нея са запазени многовековни букови гори.
Водни ресурси
Панорамна снимка на Седемте рилски езера
Реки
От планината извират едни от най-пълноводните и дълги реки на Балканите - Искър, Марица и Места. Изворите на много притоци на тези реки, както и на притоци на Струма, също се намират във високопланинските части на Рила — Бели, Леви, Прав и Черни Искър, Бяла и Черна Места, реките Белишка, Благоевградска Бистрица, Градевска, Рилска. На територията на планината се формират около 10% от водните ресурси на Струма и Места, над 5% от тези на р. Марица и повече от 8% на р. Искър.[12]Реките, извиращи от Рила, се характеризират с преобладаващо снежно-дъждовен режим. При тях се отчита и най-големият средногодишен отточен модул за България – 14,23 l/s/m2[13],който за високите части на планината достига до 40 l/s/km2.[6] Пълноводието им до голяма степен зависи от дъждовните води и топенето на снеговете, особено по високите части на планината, където те са най-изобилни. На база на сезонните промени на количеството валежи реките, извиращи от планината се характеризират с пролетно-лятно пълноводие и есенно-зимно маловодие. Във високопланинските райони през зимата те се подхранват предимно от подземни води, поради по-продължителното задържане на снежната покривка и ниските температури. Това довежда до появата на зимното маловодие и по тези причини тук средномесечните минимуми на оттока се проявяват през месец февруари. За средновисоките части на Рила този минимум се отчита през септември. Пролетното пълноводие в Рила планина се обуславя от снеготопенето и нарастването на количеството на валежите през този сезон. В равнинните и нископланински части в този период се наблюдават многобройни речни прииждания, които също са елемент на речния режим. Максималният отток в средните части на планината настъпва през април, а средномесечният максимум на оттока във високопланинските части се отчита през месец май.[8][13]
На територията на Рила тече Рилска река, която е ляв приток на река Струма и извира от Рибните езера в Рила. Приета е за граница между три дяла на планината Рила — Северозападен, Централен и Югозападен. В долното си течение реката, бидейки българо-османска граница от 1878 до 1912 година, е северна граница на историко-георгафската област Македония.
Езера
Езерото Окото
Язовири
В долината на р. Бели Искър е изграден най-големият рилски язовир "Бели Искър", от който част от София се снабдява с питейна вода. Водите на язовира се използват и за производство на електрическа енергия.[11]Друг голям язовир е Белмекен по поречието на река Сестримска, част от каскадата "Белмекен-Сестримо-Чаира". Стената му е изградена на надморска височина 2000 m и това го прави най-високият язовир с насипна стена на Балканския полуостров. Категоризиран е за стопански и любителски риболов. Под него се намира язовир Чаира с пад между двата от 700 m. ПАВЕЦ Чаира е подземна електроцентрала и е най-голямата помпено-акумулираща централа в Югоизточна Европа. [16]
Язовир "Калин" е изграден на 2394 m надморска височина и е най-високо разположеният язовир в България и на Балканите. Захранва с вода високопланинските водноелектрически централи от група "Рила" - ВЕЦ "Калин", "Каменец", "Пастра" и "Рила". Язовирите "Калин" и "Карагьол", който се намира по-ниско от него, са взаимно свързани с пад на водата от 740 m.[17]
Подпочвени води
Гейзерът в Сапарева баня
Минерални извори
Минералните води в Рила са свързани предимно с дълбоките разломни структури на земната кора. В подножието на планината извират горещи минерални извори, най-известният от които се намира в Сапарева баня. Водата изскача във вид на гейзер с максимална температура от 101,4°С. Това е най-горещият извор у нас и единственият гейзер на Балканите.[14] Минерални извори са открити още в Благоевград, Разлог, Долна Баня, с. Гулийна баня, Осеново и др.[9][5]Районът на Костенец е богат на минерални извори с температура 47-73°С. Водите тук са слабо минерализирани, с малко количество радон и много ниска твърдост. Изворите са били известни още в древността, запазени са останки от римски бани и балнеологични съоръжения.[19]
На територията на община Самоков през 1932 г. е каптиран термоминералният извор "Белчин бани", чиято вода излиза с температура от 37°С и дебит 8 l/s[11], а при Добринище изворът е с 43°С.[11]
Край с. Ярлово са установени субтермални води, а в долината на р. Палакария има перспективи за откриване на минерални води.[11]
Върхове в Рила
На територията на Рила се намира най-високият връх в България, връх Мусала с височина 2925 m,[20] измерено от равнището на пристанище Варна. Според някои мнения името му произлиза от „Мус Аллах“, или „място за молитва“, „молитвен връх“, „близо до Аллах“ и е дадено по време на Османското владичество. През периода 1949-1962 г. се казва Сталин, по името на съветския диктатор Йосиф Сталин. Върхът е част от Стоте национални туристически обекта.| Връх | Височина [m] |
Дял |
|---|---|---|
| Мусала | 2925 | Мусаленски дял |
| Малка Мусала | 2902 | Мусаленски дял |
| Иречек | 2852 | |
| Алеко | 2713 | |
| Дено | 2790 | |
| Студения чал | 2785 | |
| Додов връх | 2661 | |
| Голям Калин | 2668 | |
| Малък Калин | 2664 | |
| Голям Полич | 2615 | |
| Юрушки чал (Овчарец) | 2768 | |
| Голям купен | 2731 | Мальовишки дял |
| Мальовица | 2729 | Мальовишки дял |
| Попова капа | 2704 | |
| Малка Мальовица | 2698 | |
| Лопушки връх | 2698 | |
| Отовишки връх | 2696 | |
| Ловница | 2695 | |
| Канарата | 2691 | |
| Орловец | 2685 |
| Връх | Височина [m] |
Дял |
|---|---|---|
| Аладжа слап | 2684 | |
| Злия зъб | 2678 | |
| Дамга (Вазов връх) | 2669 | Дамгския дял |
| Еленин връх | 2654 | |
| Ангелов връх | 2643 | |
| Равни чал (Равни връх) | 2637 | Белмекенски дял |
| Белмекен | 2627 | Белмекенски дял |
| Камилата | 2621 | |
| Голям Мечи връх | 2618 | |
| Двуглав | 2605 | |
| Голям Мермер | 2598 | |
| Кози връх | 2587 | |
| Иглата | 2575 | |
| Голям Мечит | 2568 | |
| Ушите | 2560 | |
| Ашикларски връх | 2536 | |
| Малък Мечит | 2535 | |
| Средни връх | 2531 | |
| Чемерна | 2511 | |
| Янчов чал | 2481 |
| Връх | Височина [m] |
Дял |
|---|---|---|
| Малък Мечи връх | 2474 | |
| Курджилък | 2469 | |
| Будачки камък | 2447 | |
| Куков връх | 2411 | |
| Царев връх | 2376 | |
| Марков камък | 2342 | |
| Малка Попова капа | 2180 | |
| Трещеник | 2020 | |
| Малък Лопушки връх | 2537 | |
| Малък Мермер | 2562 | |
| Близнаците | 2772 | Маришкия дял |
| Капатник | 2170 | |
| Езерник | 2485 | |
| Русалия | 2359 | |
| Балабаница | 2157 | |
| Славов връх | 2304 | |
| Ибър | 2666 | |
| Белчаница | 1654 | |
| Карааланица | 2716 |
Климат
Рила има типичен планински климат. На връх Мусала (2 925 m) падат 2000 mm валежи годишно като 80% от тях са от сняг. Там са измерени най-ниските температури за планината — абсолютна минимална температура -31,2°С при средна месечна температура -11,6°С, измерена през февруари. Абсолютната максимална температура е 18,7°С. Отрицателните температури се задържат средно около 9 месеца, като често продължават до края на юни. Устойчиво повишаване на температурата се наблюдава към средата и края на юли. Но дори и през летните месеци температурата не се задържа трайно над 10°С. От 5 до 10 дни през юни, юли и август са със средна температура над 15°С. Това определя краткия вегетационен период във високопланинските части. Той варира от 3 до 6 месеца, като над 2000 метра надморска височина трае около 3 месеца.Във високите части на Рила относителната влажност на въздуха най-често е в границите от 80 до 85%. Най-сухи са студените, зимни месеци. Влажността е различна за северните и южни склонове на Рила. По южните склонове на планината валежите през зимата достигат до 22-25% от годишната норма, докато по северните склонове са занижени. По западните и северни склонове максимумът на валежите е през пролетта и лятото, а по източните склонове — през зимата.
Почви
Почвената покривка в Рила има добре изразена вертикална зоналност. В нископланинските части на 800-1000 m надморска височина почвите са главно излужени канелени горски, а в среднопланинските — светло кафяви и тъмно кафяви горски почви. По заравненостите на височина от 1700 m до 2100 m преобладават планинско-горските тъмноцветни почви. Териториите над 2200 m са заети от високопланински ливадни почви, а склоновете са покрити със скелетни почви.[5][6]Полезни изкопаеми
Полезните изкопаеми в Рила са малко. Срещат се магнетитни и златоносни пясъци и флуорит. Край с. Бели Искър, гара Сестримо, Белово, с. Белица и др. се добиват мрамори. Установени са находища на слюди по долината на реките Рилска и Градевска, а бяла слюда се добива при селата Градево и Пастра. Находища на кафяви и лигнитни въглища са разработени край селата Доспей, Боровец, Габровица и Ораново, а на битуминозни шисти - в околностите на Костенец.[5][6]Флора
В Рила растат[22]:- дървета — обикновен габър (Carpinus betulus), зимен дъб (Quercus petraea), обикновен бук (Fagus sylvatica), трепетлика (Populus tremula), бреза (Betula pendula), обикновена ела (Abies alba), бяла мура (Pinus peuce), обикновен смърч (Picea abies), бял бор (Pinus sylvestris) покриват планинските склонове между 1600 до 2000 m.
- цветя — алпийска камбанка (Campanula alpina), планинско омайниче (Dryas octopetala), пролетна съсънка (Pulsatilla vernalis), иглика.
Фауна
Планинско омайниче
Безгръбначни
В Рила се срещат 2934 вида безгръбначни животни, като 242 са ендемични видове и подвидове. Общо 13 вида от безгръбначните животни живеещи тук са застрашени от изчезване в световен мащаб, а 41 вида са включени в световни и европейски списъци на застрашени видове.[23]Риби
В Рила се срещат 5 вида риби.[23] Различни източници сочат, че видовото разнообразие на рибите достига до 18 като 4 от тях са балкански ендемити.[24] Дъговата и балканската пъстърва обитава езерата и язовирите и по-рядко реките Марица, Ибър, Крива река, Джерман. В рилските езера е широко разпространена лешанката. Видът е интродуциран за стръв от рибари. Някои от езерата са зарибени със сивен. Главочът се среща по-рядко, основно в река Черни Искър.Ендемитните видове в Рила са български — главоч (Cottus gobio haemusi) и струмски гулеш (Nemacheilus angorae bureschi) и балкански - маришка мряна (Barbus cyclolepis) и балкански щипок (Sabanejewia aurata balcanica).
Земноводни и влечуги
Планината е обитавана от 20 вида земноводни и влечуги.[23] Сред видовете, които се срещат в най-високите части на планината са планинска водна жаба, алпийски тритон, слепок, живороден гущер, ливаден гущер, усойница и медянка. От тях ендемичен вид е македонският гущер.Птици
Птиците са представени от 99 вида (около 25% от орнитофауната на България) като тук са най-многобройните популации на глухара, лещарката и планинския кеклик, на пернатоногата и малката кукумявка. Тук се намират и едни от най-жизнените популации на хищни птици.[23] От вписаните в Червената книга птици тук се срещат осояд, скален орел, горски бекас, белогръб кълвач, черен кълвач, малък креслив орел, сокол орко, голям ястреб, орел змияр, ловен сокол и други. Девет вида птици са престанали да гнездят тук.[25]Бозайници
Лешников сънливец
Защитени територии
В Рила се намират пет резервата — Парангалица, Централен Рилски резерват, Ибър, Скакавица и Риломанастирска гора с обща площ от 19 898,6 ha. Първите четири са разположени в Национален парк Рила като 89,4% от площта им представлява гори, високопланински ливади и пасища. Резерватът Риломанастирска гора попада в създадения през 2000 година Природен парк Рилски манастир. Парангалица и част от Централен Рилски резерват са вписани в Списъка на биосферните резервати на ЮНЕСКО в рамките на програмата „Човек и биосфера“.[26]Население
Разположени в подножието на Рила и икономически свързани с нея са градовете Белица, Белово, Благоевград, Велинград, Долна баня, Дупница, Костенец, Кочериново, Разлог, Рила, Самоков, Сапарева баня, Якоруда, селата Бараково, Стоб, Пороминово, Говедарци и много други.Туризъм
Туристи в близост до връх Мусала
В парка има хижи, които предлагат настаняване. Такива са хижа „Седемте езера“, която е част е от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз, хижа „Скакавица“, „Рилски езера“, „Иван Вазов“, „Македония“, намираща се в местността Мечи проход, „Мальовица“ и други.
В 2009 година официално е открит седалков лифт от хижа „Пионерска“ до хижа „Седемте езера“, което улеснява придвижването до езерата, но вследствие на наплива туристи местността се замърсява от безотговорно отношение на някои от тях.[28]
Културни и природни забележителности
Мусала
Мусала
Скакавица
Скакавица
Рилски манастир
В партерния етаж е разположен музеят, който има богата сбирка от експонати. Манастирът има и своя библиотека, в която са запазени ръкописи от XI до XIX век. В магерницата на манастира се е приготвяла храната за монасите. Манастирът притежава ценни икони, стенописи, както и тленните останки на монаха-отшелник Иван Рилски.
Рилски манастир
През 1778 година манастирът става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 година от Алекси Рилец, който през 1816-1819 година проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 година, като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. В 1840 година е изработен нов иконостас на църквата от Петър Филипов, Алекси Станишев и Димитър Станишев.[30]
Рилският манастир е обявен за национален исторически паметник през 1976 година, а през 1983 година е вписан в книгата на ЮНЕСКО за световно културно наследство. През април 1991 година с постановление на Министерския съвет на Република България е възстановен монашеският статут на манастира и неговата автономия в рамките на Българската православна църква.
Седемте рилски езера
В близкото минало стъпаловидния циркус на Седемте езера и самата езерна група се е наричал Еди гьол, а езерата - Едигьолски. Отделните езера са носили имена, различни от днешните. Те са се казвали както следва: Сълзата - Баш гьол, Окото - Чанак гьол, Бъбрека - Кара гьол, Близнака - Чифте гьол, Трилистника - Средния гьол. Последните две езера - Рибното и Долното, не са имали самостоятелни имена.[31]
Парк за танцуващи мечки
Проектът стартира през май 1999 г. Идеята му е животните, традиционно използвани от циганите мечкари за събиране на подаяния (водачът на мечката свири на гъдулка или друг инструмент, тя „танцува“), да бъдат върнати в естествената си среда.[32]
Промишленост
- Дърводобив
- Електропроизводство — При язовир Белмекен и язовир Чаира е разположена каскадата Белмекен-Сестримо-Чаира, която включва ПАВЕЦ Чаира, ПАВЕЦ Белмекен, ВЕЦ Сестримо и ВЕЦ Момина клисура.
- Целулозно-хартиена промишленост — завод в град Белово
Няма коментари:
Публикуване на коментар