Нешо Попбрайков

Нешо Попбрайков или Нешо п. Брайков е просветен деец и революционер от времето на Българското възраждане. Син е на копривщенския свещеник поп Брайко. Завършил начално училище в родния си град, той продължава своето образование в ръководеното от Йоаким Груев Пловдивско класно училище. Като ученик в последното взима участие в българската църковно-народна борба: през 1859 г. за пръв път чете „Апостола“ на черковнославянски в пловдивската църква „Св. Богородица“.^[1]
Попбрайков учителства в Станимака (Асеновград), Стрелча, Пирдоп (1861-1865), Копривщица (1865-1867, 1875-1876), Враца (1867-1872) и Видин (1872-1873). На 13 януари 1876 г. става член на съставения от Панайот Волов копривщенски революционен комитет. При потушаването на Априлското въстание е заточен на остров Родос (1876-1878). След Освобождението е главен учител на копривщенското училище (1878-1879). Впоследствие се преселва в София, където работи като докладчик във Върховната сметна палата. Последният свързан с него документ датира от 1927 г.^[2]