Пахомий Рилски (светско име Цвятко Димов, известен и с псевдонима Дядо Цвятко) е български възрожденски общественик, духовник и революционер, йеромонах.[1][2]
През 1861 година е избран за представител на Търновска епархия на църковния събор в Цариград. Заради добрите си проповеднически и ораторски качества е изпратен от Цариградската патриаршия в Малко Търново, за да противодейства на Униатското движение през 1862 година. Обвинен е в кражба на църковна утвар и е обявен за опасен за Православието. През 1863 година бяга в Одрин, приема унията и се връща в Малко Търново като униатски архимандрит. През 1864 година е затворен в Одринския затвор с обвинение в кражба и прелъстяване на туркиня. За да избегне наказанието приема исляма през 1865 година. Проповядва в цариградската джамия Фатих. Жени се за въпросната туркиня.[2] В 1867 година бяга в Одеса и се връща към православието.
През 1870 година заминава за Солун. Оттам е изпратен от Българската екзархия в Севлиево, където повторно се замонашва и първо служи в Батошевския манастир, а след това в Рилския манастир. През 1873 година е Серско, Неврокопско и Драмско, където се изявява като пламенен оратор и пропагандатор на българската кауза. Преследван от османските власти и патриаршисткото духовенство, като „бунтовник против държавата“ той пътува с цивилно облекло и променена външност под псевдонима Дядо Цвятко.[3] Заради дейността си е затворен от османските власти в Одрин в 1873 година. После е преместен в Цариград. Освободен е след застъпничество на руското посолство и е изпратен в Рилския манастир без право да го напуска.[2] Участва в Априлското въстание от 1876 година, след което е заточен в Бейрут.
След Освобождението на България се връща в Рилския манастир и същата година се включва в Кресненско-Разложкото въстание. Той е сред организаторите на въстанието в Разложко.[4] След това се оттегля като игумен в Батошевския манастир. Умира там или в Севлиево през 1892 или 1894 година.[5]
Пахомий Рилски е вуйчо[6] и осиновител на просветния деец Иван Козарев.[7]
Биография
Пахомий Рилски е роден през 1830 година в Севлиево, тогава в Османската империя. Учи в Рилския метох в градчето, след което продължава образованието си като монах в Рилския манастир при Неофит Рилски между 1844-1846 година. След 1850 година е таксидиот на Рилския манастир в Струмица, Берковица и Севлиево.[2]През 1861 година е избран за представител на Търновска епархия на църковния събор в Цариград. Заради добрите си проповеднически и ораторски качества е изпратен от Цариградската патриаршия в Малко Търново, за да противодейства на Униатското движение през 1862 година. Обвинен е в кражба на църковна утвар и е обявен за опасен за Православието. През 1863 година бяга в Одрин, приема унията и се връща в Малко Търново като униатски архимандрит. През 1864 година е затворен в Одринския затвор с обвинение в кражба и прелъстяване на туркиня. За да избегне наказанието приема исляма през 1865 година. Проповядва в цариградската джамия Фатих. Жени се за въпросната туркиня.[2] В 1867 година бяга в Одеса и се връща към православието.
През 1870 година заминава за Солун. Оттам е изпратен от Българската екзархия в Севлиево, където повторно се замонашва и първо служи в Батошевския манастир, а след това в Рилския манастир. През 1873 година е Серско, Неврокопско и Драмско, където се изявява като пламенен оратор и пропагандатор на българската кауза. Преследван от османските власти и патриаршисткото духовенство, като „бунтовник против държавата“ той пътува с цивилно облекло и променена външност под псевдонима Дядо Цвятко.[3] Заради дейността си е затворен от османските власти в Одрин в 1873 година. После е преместен в Цариград. Освободен е след застъпничество на руското посолство и е изпратен в Рилския манастир без право да го напуска.[2] Участва в Априлското въстание от 1876 година, след което е заточен в Бейрут.
След Освобождението на България се връща в Рилския манастир и същата година се включва в Кресненско-Разложкото въстание. Той е сред организаторите на въстанието в Разложко.[4] След това се оттегля като игумен в Батошевския манастир. Умира там или в Севлиево през 1892 или 1894 година.[5]
Пахомий Рилски е вуйчо[6] и осиновител на просветния деец Иван Козарев.[7]
Няма коментари:
Публикуване на коментар