Христо Димитров Пържинов е български революционер, участник в Априлското въстание през 1876 година с четата на Таньо Стоянов.[1]
Христо Пържинов е роден през 1847 година в град Охрид. Братовчед е на Иван Абрашев.
Дядо му е свещар, който се скарва със събирач на данъци и заедно с
Христо го хвърлят във врящия казан с восък, за да се „изпържи да не
вампиряса“ - така дошъл семейният прякор Пържинови. Христо Пържинов
емигрира в Румъния и работи като файтонджия. Включва се в четата на
Таньо войвода. Загубва се на 21 май заедно с Йовчо Кеяпенчев
при прехода през горите между Каменово, Равно и Сянов. След разбиването
на четата се спасява, но е заловен на охраняван мост. Лежи в затвора
заедно с Тотьо Колимечката. Освободен след амнистията, Пържинов заминава за Румъния.[2] Според друга версия Пържинов се скарва с Таньо Стоянов и сам напуска четата и се връща във Влашко.[3]
Пържинов е изпратен в лагера на Българското опълчение от Българското благотворително дружество „Друба“ в Браила и на 1 май 1877 година влиза в Първа рота на Първа дружина на и взима участие в Руско-турската война, като се сражава при Стара Загора, Шипка и Шейново и за героизъм е награден с войнишки орден „Свети Георги“ IV степен №44134 за отбраната на Шипка. Уволнен е на 1 юли 1878 година.[1]
След Освобождението се установява в София, където работи като файтонджия. В 1905 година става сътружник във фурна, а около 1915 година е собственик на мандра в Столник. Умира в 1927 година.[1]
В 1880 година Пържинов се жени за Стефана, с която имат три деца Димитър, Александър и Мария. Александър завършва военно училище и като офицер участва в Балканската и Първата световна война, като загива в 1917 година на Македонския фронт. Димитър завършва медицина във Виена.
В 1923 година е обявен за почетен гражданин на Габрово.[1][4]
Биография
Пържинов е изпратен в лагера на Българското опълчение от Българското благотворително дружество „Друба“ в Браила и на 1 май 1877 година влиза в Първа рота на Първа дружина на и взима участие в Руско-турската война, като се сражава при Стара Загора, Шипка и Шейново и за героизъм е награден с войнишки орден „Свети Георги“ IV степен №44134 за отбраната на Шипка. Уволнен е на 1 юли 1878 година.[1]
След Освобождението се установява в София, където работи като файтонджия. В 1905 година става сътружник във фурна, а около 1915 година е собственик на мандра в Столник. Умира в 1927 година.[1]
В 1880 година Пържинов се жени за Стефана, с която имат три деца Димитър, Александър и Мария. Александър завършва военно училище и като офицер участва в Балканската и Първата световна война, като загива в 1917 година на Македонския фронт. Димитър завършва медицина във Виена.
В 1923 година е обявен за почетен гражданин на Габрово.[1][4]
Няма коментари:
Публикуване на коментар