петък, 10 юни 2016 г.

Стефан Паприков





Стефан Паприков

Биография

Ранен живот и работа

Стефан Паприков е роден на 12 април (24 април нов стил) 1858 г. в Пирдоп. През 1875 – 1876 г. е учител в Панагюрище, където се включва в Старозагорското въстание през 1875 г. и Априлското въстание през 1876 г. След Освобождението постъпва в командата на волноопределяющите се, а по-късно във Военното училище в София и завършва в първия випуск през ноември 1879 г. Произведен е в чин подпоручик и зачислен в 1-ва пеша дружина. На 30 август 1882 г. е произведен в чин поручик, а през 1883 г. завършва Военната академия в Санкт Петербург и служи в 20-а пехотна дружина.[1] От 21 февруари 1884 г. е командир на 12-та пехотна дружина. На 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан.

Сръбско-българска война (1885)

По време на Сръбско-българската война през 1885 г. Паприков е началник-щаб на Западния корпус и има заслуги за успешните действия на българските войски при Сливница (5-7 ноември) и ръководи операциите срещу Пирот, въпреки че първоначално подкрепя стратегията на княз Александър Батенберг за отстъпление.[2]
След войната е помощник-началник-щаб и участва в потушаването на проруския Офицерски бунт от 1887 г. На 1 април 1887 г. е произведен в чин майор, а на 18 август с.г. е назначен за началник на Генералния щаб, след което е началник на Военното училище (1887-1891). На 2 август 1891 г. е произведен в чин подполковник и назначен за началник на Административния отдел в Щаба на войската (1891-1895). На 2 август 1895 г. е произведен в чин полковник. През 1896-1899 г. отново е началник на Генералния щаб, а след това е военен министър в правителствата на Димитър Греков, Тодор Иванчов, Рачо Петров, Петко Каравелов и Стоян Данев (1899-1903).[1] На 15 ноември 1900 г. е произведен в чин генерал-майор.

Кабинетът на Александър Малинов. Отляво надясно: Андрей Ляпчев, генерал Данаил Николаев, Никола Мушанов, Александър Малинов, Георги Калинков (чиновник), Стефан Паприков, Иван Салабашев и Михаил Такев. 1908 г.
След напускането на правителството Паприков за известно време е инспектор на пехотата (1904-1905), след което е изпратен като дипломатически представител на България в Русия (1906-1908). На 17 април 1908 г. е произведен в чин генерал-лейтенант и същата година се уволнява от армията и става министър на външните работи и изповеданията в правителството на Александър Малинов. Той е на тази длъжност по време на обявяването на независимостта на България и играе важна роля за дипломатическата ѝ защита.[1]

Къщата на Стефан Паприков на ул. Кракра 16 (сега Българо-американска кредитна банка)
След падането на правителството на Малинов Стефан Паприков става пълномощен министър на България в Русия (1910-1912).

Балканска война (1912 – 1913)

По време на Балканската война (1912 – 1913) е представител на България при Главната квартира на сръбската армия. Той участва и в българската делегация за сключването на Лондонския договор през 1913 г.[1]

Политическа кариера

Паприков е народен представител в XVII Обикновено Народно събрание (1914-1919). По време на Първата световна война е председател на Комисия за подпомагане на войнишките семейства.[1] В периода 1915 – 1918 година е председател на Комисията за подпомагане на войнишките семейства.
Генерал-лейтенант Стефан Паприков умира на 30 май 1920 година в София.

Военни звания

Награди

Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)